През годините нерядко ми се е случвало хора да ме викат на работни срещи, по кафета или ей така, на раздумка, за да им дам някоя добра идея. Отначало се чудех защо се случва това и директно ги питах, а отговорът им винаги беше един и същ – ами аз нямам идеи, не ми идват, а ти си пълен с идеи винаги… та, ето за това.
Така се раждаха идеи за какви ли не бизнеси, детайли за развитието на процеси, маркетингови кампании, логистични решения, иновативни продукти, разкази и книги. Какво ли не се раждаше по всичките тези безкрайни срещи, на които съм бил.
Но всеки път, когато трябваше да споделям идеите си или да измислям нещо ново, за себе си, се питах – как така им хора, които нямат идеи. И не вярвах, че това е възможно. Има обаче и хора с толкова тъпи идеи, че по-добре да си безидеен отколкото да ти хрумват такива. А аз постоянно срещах такива хора – хора, които не могат да си измислят име на бизнеса си, не могат да измислят какъв бизнес искат да правят, не могат да измислят с какво да са различни, често дори трудно измислят как да обзаведат тоалетната си. Да, има такива…
И все пак аз не вярвам, че има хора без идеи. Вярвам, че има хора, които не са намерили достъп до кладенеца с идеите. И онзи ден ми хрумна идея, която отговори на всички тези мои терзания…
Така, както шетах един ден, се изморих и седнах на една стълбичка, която беше поставена на място, на което никога не е имало нито стол, нито каквото и да било за сядане. Това беше моментът, в който осъзнах, че аз често сядам на места, които не са за сядане – на масата, на пода в офис на клиент, на парното, на облегалка на диван, на прагчето на банята, на барплота… и къде ли още не.
Сядането на различни места променя перспективата. Ако винаги седите в дадена стая и гледате телевизора от вашето място на дивана, нещата винаги са идентични. На мозъка не му се налага да приема нови гледни точки и да ги адаптира. Опитайте да седнете на земята в отсрещния ъгъл. Опитайте се да седнете до нощното си шкафче, да седнете на плота до мивката, на земята в банята… постойте там няколко минути и обърнете внимание на усещането – то е различно. Различно е, защото не сте приемали света от точно тази перспектива. Гледали сте това място, стояли сте прави на него, до него, зад него, но никога не сте сядали там. А оттам гледката е различна – виждат се познатите мебели, но в друг ракурс. Мозъкът започва да работи активно и приема новите промени в средата.
В много книги се хвали детската изобретателност. Хората, дори и нечели тези книги, често се възхищават на децата и проповядват да запазим детското в себе си. А сещате ли се какво правят децата, които са толкова креативни да си играят с едно цветно парче дърво в продължение на часове? Те влизат под масата, зад дивана, между печката и пералнята, в гардероба, в шкафа за обувки, лазят, скачат, катерят се… Те приемат света всеки миг през различна перспектива и той винаги е интересен и различен. Светът на масата за хранене е един, но този под нея, виждайки само краката на гостите, е цяла нова вселена. Нима не сте го правили, когато сте били малки? А сещате ли се колко беше интересно?
Тази идея, сама по себе си, е част от нещо много по-голямо, за което винаги съм говорил на своите лекции – зоната на комфорт. Ако винаги ядете в едни и същи заведения, предлагащи позната за вас храна, пиете познати за вас питиета, слушайки позната за вас музика, ходите на познати за вас места, почивате в познати за вас курорти, където ядете в познати за вас заведения, сервиращи позната за вас храна…. влизате в цикъл. Този цикъл притъпява сетивата ви и ви кара да се чувствате комфортно, защото нищо в средата не ви изненадва, съответно не заплашва и комфорта ви. Точно както се чувства един хамстер, тичайки смело на празен ход по своята въртележка.
Там всички са в безопасност – в зоната си на комфорт.
Когато излезете от нея, стават чудеса. Понякога хубави, понякога не толкова хубави. Със сигурност различни! Когато насищаме сетивата си с различни гледни точки, вкусове, миризми, шимове, цветове – мозъкът започва да щрака активно, за да ни адаптира. И именно по време на този процес се раждат нови решения за новите промени в средата, а оттам и новите идеи.
Нали това беше целта ни? Да имаме нови идеи.
Ето какво правя аз, за да получа нови идеи:
1.Пътувам по света и у нас.
Понякога самият процес на пътуване успява да вкара в ежедневието ми нови случки, гледки и проблеми, които да го разнообразят. Обикалянето на нови градове, комуникацията с хора, неговорещи моя език, и дори критичните събития, като това да си изгубя документите и парите, ме зареждат с много повече идеи отколкото всичко друго.
2.Творя извън офиса и дома
Когато пиша книгите си, често избирам кафенета, в които смятам, че бих се почувствал добре. Често те нямат най-комфортните маси или столове, да не кажа, че след това ме боли гърбът от дългото седене на “модерни”мебели. Но те ми дават много повече от неудобство. Дават ми творчески заряд, който изливам на страниците си. Помня, че за да завърша “Летящата планета”, пътувах специално до Стара Загора – съчетах пътя с престой в едно приятно кафене/бар. Пак за тази книга, пътувах до малко известния град Бреда, Холандия, за да начертая основната концепция на романа. А там, при лека раздумка с приятна лелка, собственичка на кафетерия с 4 масички, се родиха велики идеи.
3.Чета
Понякога чета неща, които и аз се изумявам, че са в ръцете ми. Статиите и статусите във Фейсбук не ги броя, защото те само притъпяват всичко живо у мен. Но книгите, както качествените, така и “злокачествените”, дават своя ефект, който понякога се усеща след седмици.
Независимо дали става дума за пътуване, смяна на обстановката, четенето на нови книги, храна, пиене, музика… процесът на раждане на нови идеи започва с едно просто нещо – смяната на перспективата.