Добре е да сме активни. Да отстояваме правата си, да се борим за тях, да постигаме целите си, да информираме околните и да им отваряме очите за това, що е добро и що е зло, правилно и грешно, морално и неморално…
Активната посредственост обаче не спи – тя бди зад всеки ъгъл, зад всеки храст, ден и нощ тя е на своя пост и активно печели все повече заблудени души на своя страна, като ги поглъща в себе си, храносмила ги и те се вливат в нея като част от безформената маса на глупостта.
Не, Активната посредственост не се крие – затова я наричат активна. Тя всеки ден се показва по телевизията, гостува в предавания, дава си мнението по всякакви въпроси, пише статии, пише книги, организира събрания, митинги, шествия, преподава в университетите, плуе в парламента, кандидатира се за всякакви постове по всяко време. Тя е като Анонимните – можете да я срещнете в лицето на продавача за вестници, учителя на детето си, колегата в офиса, дори и на вашия собствен работодател. А може би ще я срещнете и във вашето лице?
Активната посредственост не търпи възражения. Тя няма сериозен интелектуален багаж, не блести с висок коефициент на интелигентност, но за сметка на това, подобно на индиго, тя тиражира дезинформация с такава скорост, че светлината започва да се срамува със своята жалка светлинна скорост.
Активната посредственост вярва в глупости толкова силно, колкото в собственото си съществуване – линии в небето, от които ни пръскат с химикали, отвличания от извънземни, бутилки вода, които променят нейната структура и я правят равна на божествената напитка Амрита, вярва, че политиците са Рептили или друга форма на извънземна цивилизация, вярва, че лампата й от хималайска сол променя нещо в жалкото й ежедневие. На тази мила активистка дължим затъпяването на и без това лесно податливото на манипулации общество, което, подлъгано от високите технологии, вече не използва собствения си интелект за нещо повече от генериране на поредния гениален фейсбук или туитър статус, чиято цел е просто събиране на лайкове – нищо повече. АП дава на закърнелите мозъци това, от което те се нуждаят – възможност повече да не мислят, а да отразяват вече сдъвканата й инфорамция. Така обществото, ставайки част от Активната посредственост, спокойно може да си отдъхне, защото няма да има нужда да мисли, разсъждава, да поема отговорнсоти и да прави каквото и да било, защото това, което трябва да каже или мисли, ще му бъде предоставено наготово от нея, неговата активна приятелка.
Единственият начин да се борим с активната посредственост ,заела всички кътчета на обществото ни, е просто да започнем да мислим.