Купувате на “Черен петък” заради страх. Нарича се FOMO
Усещали ли сте онова странно чувство, когато няколко поредни дни си казвате, че няма да купувате нищо по време на Черния петък, но когато видите реклама на нещо, отвътре ви човърка. Нещо ви казва да отворите някой и друг сайт, за да проверите офертите. Какво пък, може да има нещо изгодно. Не, че ви трябва, но все пак… ами ако има нещо, което е на много добра цена? Вероятно много от вас изпитват подобно усещане при всяка поредна реклама на намаления около Черния петък.
И често Черният петък печели. Накрая се оказваме с редица поръчки на неща, които не сме много сигурни, че са били това, от което имаме нужда, или това, което сме търсили, но пък “беше толкова евтино…”
Причината за този феномен да купуваме без да искаме да купуваме се нарича FOMO – Fear of Missing Out или да си го кажем по нашенски – страх да не изпуснеш нещо. Когато рекламите ви притискат и колкото повече хора около вас говорят именно за това на какво ще си купят от Черния петък, вие изпадате в положението на аутсайдер. Всички около вас знаят кое е правилното, якото, изгодното, а вие не сте в играта. От една страна стадният рефлекс се активира, но той сам по себе си не е достатъчен, ако сте изграден като личност. Трябва ви още нещо, за да го постигнете и това е страха. Страха да не изпуснете нещо. Понякога не знаете какво точно, но може да е нещо голямо. Нещо изгодно.
Този феномен се наблюдава изключително често и при хората търгуващи с акции. Особено при аматьорите. Те виждат акция, която за последните 30 дни е скочила с 300% и си казват: “Ако я бях купил преди 30 дни, щях да спечеля 300%. Хиляда лева, по 300% прави…” и FOMO-то се включва. Страх ги е да не изпуснат поредния подобен скок и купуват акцията. Купуват и тя логично пада, защото вече е била на върха, на който именно тези FOMO хора са я качили на това нелогично място за толкова нелогично време.
FOMO феноменът се изостри в обществото благодарение на социалните мрежи. Хората започнаха да изпадат в паника, че не живеят живот като този на околните. Че не са на определените събития, не се хранят в правилните ресторанти, не пият правилното кафе, не са обиколили забележителностите като другите. И страхът да не пропуснат нещо ги кара да са навсякъде – хиперактивни, хипер позитивни, хипер търсещи и нямащи време да се насладят на нито едно прекрасно събитие, защото винаги някой някъде прави нещо още по-яко. Този феномен води до депресии и тежки психологически разстройства от натиска на обществото от една страна и FOMO-то, което храним вътре в нас. Защото искаме да не изпуснем нещо.
В последно време обаче се появява нов феномен, който се нарича МОМО – Mistery of missing out. Това вече е страх само за професионалисти, които са достигнали върховете на FOMO-то. МОМО означава да изпитваме страх от това, че изпускаме нещо, но не защото го виждаме, а защото то липсва. Тоест не знаем какво изпускаме, но ни е страх, че това се случва. Няколко примера? Разбира се – страх ни е, че нашите приятели си прекарват страхотно някъде, но ние не знаем къде и какво правят. Страх ни е, че в някой сайт има страхотни оферти за Черния петък, но по една или друга причина не сме успели да влезем в него.
А всъщност ние страх от това, че не живеем живота си. Страх ни е, че не го живеем правилно и ни е страх, че понякога онези, които ползваме като ориентир за това спират да светят като фар, защото те живеят собствения си прекрасен живот без да го правят достояние на всички. Именно това става, когато някой ваш приятел спре да качва информация в социалните мрежи. Това става, когато някой, който сте виждали всеки ден по барове и дискотеки, просто “изчезне” и не го виждате с месеци или дори години.
И така, от боклуците, които някой ви продава двойно по-скъпо на 70% намаление, стигнахме до изначални страхове от изоставяне и страх от провал.
И тъй като идва великият американски празник на консуматора, аз бих ви препоръчал да се вслушате в своите емоции именно в този ден – докато гледате оферти, докато не гледате оферти. Когато правите покупка, или когато се откажете от нея. Когато чакате поръчката да дойде, когато видите движението на парите си в кредитната карта. Когато получите стоката и когато я разопаковате. Вслушайте се в тялото си. В емоциите си. Дали онзи страх е още там и дали той отново ще ви накара да направите ненужна покупка и утре, и утре, и утре, и утре…
Знаете ли, че: Buy Nothing Day е международен ден на протест срещу консуматорството. Традиционно това е денят познат като “черния петък” и се отбелязва чрез въздържане от покупка на каквото и да било в рамките на този 24 часа.
Photo by Ashkan Forouzani on Unsplash
Защо карантината е нещо безценно?
Карантината е нещо, което повечето хора приеха като форма на домашен арест, други дори като затвор. Стоиш си вкъщи, обикаляш в една, две или три стаи, които вече до болка са ти втръснали, гледайки отвътре хубавото слънце и природата, която се раззеленява пред очите ти и само те кара да прегрешиш… Да излезеш и да подишаш свободно. Но свобода няма. Поне още известно време.
Карантината направи така, че една голяма част от хората започнаха да работят от вкъщи. Други бяха освободени до второ нареждане и останаха по домовете си. Хората на свободна практика пък останаха по домовете си, където голяма част от тях и преди това си работеха, но с по-малко работа. Като цяло финансовите обороти спаднаха и клиентите сякаш намаляха във всеки един сектор, хиляди се регистрираха в бюрата по труда.
Криза с глобални размери, която се развихря в света, който е някъде извън нас, защото ние сме си затворени в своите домове – широки или тесни.
Нека се абстрахираме от негативите – те са ясни. Хора умират, други боледуват, трети са без работа, четвърти фалират, пети… разбирате ме. Безкрайно много негативни събития.
И все пак – тази карантина има една много силна и дори, бих казал, безценна страна и тя е, че ни осигури времето, което иначе не ни достигаше.
Ако преди всеки губеше средно по 90 до 120 минути всеки ден, за да отиде до офиса си и да се върне, то сега това време е спестено. Ако преди хората ставаха час преди да излязат, за да се “оправят”, сега могат да спестят и тези 60 минути. С падането на оборотите на работа (и броя клиенти), мнозина се оказаха с повече свободно време в рамките на работния ден, защото по-малко хора им звънят по телефона, за да им губят времето и по ред други причини…
Нещо повече – почивните дни, когато повечето хора са с приятели, семейство, с деца на море, планина, паркове, кина или навсякъде другаде, но не и вкъщи, са два дни или около 20 активни часа, които могат да се запълнят с нещо смислено.
Какво направих аз само през първите 30 дни на извънредното положение?
1.Книги
Прочетох книги, които съм отлагал с години по една или друга причина. Най-често причина за отлагането беше, че чета нещо друго и нямам време за много книги за единица време – сега сякаш времето само ме намери. Ето някои от книгите: ”Богат татко, Беден татко” на Робърт Кийосаки, “Умни пари” на Стойне Василев, “10-та по Рихтер” и “Светлината на другия ден” на Артър Кларк. Списъкът не е изчерпателен, но тези книги препоръчвам искрено.
2.Програмиране
През годините бях прехвърлил програмирането към други хора – служители и подизпълнители. Не смятах, че мога да спринтирам с темпото, което се изисква, за да бъдеш добър програмист, и след 15 години активно писане на код, постепенно прехвърлих тази дейност към други хора. Да, винаги беше по-бавно, отколкото бих го направил аз, но вярвах, че нивото им е по-добро. И често беше именно така. В този месец, освен че актуализирах нивото си към моментното развитие на технологиите, реших да се заема и с дейности, които винаги съм отхвърлял като твърде сложни за мен. Всеки е така – има неща, които обича да прави и такива, които смята за сложни и ги дава на друг, като си плаща за това. Някои хора не могат да си монтират пералнята, други да си сглобят леглото, аз пък имах конкретни програмистки казуси, които искрено мразех и смятах, че ще ми отнемат месеци докато ги усвоя, съответно по-лесно за мен беше да платя друг да ги свърши. Един ден просто седнах и приех задачата, започнах работа и… до обяд вече нещата работеха. След 3-тия ден всичко вече ми беше ясно за онова , което винаги съм прехвърлял към друг. Оказа се, че макар често да се хвърлям в нови задачи, в нови проекти и винаги да съм бил предприемач, който не се плаши от новото, съм изградил някаква спирачка в главата си именно с този програмистки метод. Е, разбих тази спирачка и оттогава насам нивото ми скочи значително. Не се хваля, споделям само.
3.Инвестиции
Винаги съм инвестирал в акции, фондове, депозити (когато това имаше смисъл), но съм играл повече от консервативно с идеята да не губя пари. Защото първо правило на Уорън Бъфет гласи: “Никога не губи пари!” и аз не обичам да нарушавам правилата на чичо Уорън. Прекалената предпазливост обаче носи печалби, но не грандиозни. От години се замислям да използвам една стратегия, която не е моя идея, но пък е много проста и доходоносна. Виждали сте графиките на цените на някакви акции, индекси или курса на долара спрямо еврото. Е, винаги съм се чудил, какво ще стане, ако купуваш на дъното и продаваш на върха. Това са едни прекрасни печалби, но… е, оказа се, че не толкова лесно колкото когато го гледаш, защото никога не знаеш къде е дъното или върха. Но въпреки това скочих в играта и макар че отново играя изключително консервативно, без ливъръдж, без шортиране и без глупости – това се оказа един прекрасен начин да упражниш знанията си и да спечелиш пари. Разбира се, това се случва на международните пазари, не на родния, който е твърде муден за подобен тип игра. За тези, които имат интерес в тази област – използвам платформата eToro (клик).
ВАЖНО: Тази точка е изцяло с образователна цел и не представлява съвети за търговия БФБ.
4.Книги
Започнахме с книги, завършваме пак с тях , но този път не под формата на четене, а на писане. Успях да завърша една нова книга, която се пече в главата ми от известно време и работя по нови проекти в тази посока. Нещо, което вероятно щеше да ми отнеме месеци работа преди. Тези два почивни дни, през които се оказа, че няма какво да се прави, освен да се почива вкъщи, бяха основополагащи за това.
5.Други
Успях да участвам в проект на БАН, свързан с карантината. Изградих си нова стратегия за инвестиране по време на кризата и веднага след нея. Успях да отделя малко време за себе си и да се наспя и отпочина, когато имах нужда от това. Имах време да мисля, да смятам, да планирам бъдещето си.
Важно е да отбележа, че докато другите купуваха тоалетна хартия в пристъп на паника в първия ден на извънредното положение, аз купих килограм кафе. Ето и резултата.
Накратко – карантинта ми даде нещо като подготвителен клас в гимназията. Време, което не се брои. Време, което можеш да използваш за безкрайно много неща, които да те направят по-силен, по-знаещ, по-активен, по-подготвен, по-продуктивен и по-(поставете думата, която да отразява какво повече искате да постигнете). Да. Карантината ни даде шанс да станем нещо много повече. Дали повечето хора използваха това време, за да надградят уменията си? Дали цялото човечество ще стане нещо повече след карантината?
Не, разбира се. И все пак, ако досега сте пропилели първите 30 дни, имате още около 20 дни да промените нещата и да постигнете всичко, което никога не сте смятали, че можете да постигнете. Имате време да четете, да се развивате, да правите грешки, да ги поправяте.
Да, тези 2 месеца в карантина за някой може да са затвор, но за други могат да се превърнат във втори университет.
Кое от двете ще бъде за вас, избирате само и единствено вие.
Споделете опита като коментар:)
Photo by Dayne Topkin
Урок за полезността на SEO услугите
В последната седмица цяла София бе залята с рекламни билбордове, представящи нова (поне за мен) услуга, наречена “Избелване на интимните области”. След като десетина пъти преминах през кръстовище с подобен билборд, реших, че е време да проверя кой е толкова смел, че да рекламира услуга, без да постави уебсайт на билборда си.
Потърсих по това, което фирмата рекламираше, а именно “Избелване на интимните области”.
Макар и да очаквах да открия въпросната фирма, инвестирала сериозни средства в аутдор реклама, аз открих точно обратното – статии от форуми, блогове с безплатни съвети за избелване в домашни условия, редица сайтове с кремове и мазила с тази насоченост и нито един резултат, свързан с услугата на въпросната компания, предлагаща тази иновативна услуга.
Какво е общото на интимните части и оптимизацията за търсещи машини (SEO)?
За разлика от интимните части, които повечето хора предпочитат да останат скрити, уебсайтовете ни трябва да са публични и общодостъпни. За тази цел оптимизацията прави така че когато някой потърси нещо, което ние предлагаме – продукт, услуга или абстрактна идея, той да попадне именно при нас.
Когато се прави офлайн рекламна кампания, има два подхода – единият е да набиеш максимално ясно в главите на хората уебсайта си, защото над 80% от тях проверяват всяка офлайн реклама в интернет. Втората стратегия е да действаш така, че да си сигурен, че ако някой потърси в Google, ти да си номер 1.
В случая с интимните части се получава така, че масираната рекламна кампания обръща внимание на тази продуктова ниша и хората започват да се интересуват масово от темата. Това е добре. Но когато те проверят нещо във връзка с това в мрежата, техният интерес не се канализира към компанията, финансирала масираната кампания, а напротив – интересът се насочва към безплатните и приложими в домашни условия техники.
Често в нашата практика сме имали подобни случаи на клиенти, които са крайно разочаровани от своята кампания, която им е струвала значителни средства. Понякога билбордовете работят, понякога не. Основната причина те да не функционират правилно е, че често на тях се гледа като на различен комуникационен канал, отделен от всички останали. Ако между билбордовете и всички други рекламни канали няма ясен синхрон, следвайки стегната маркетингова стратегия, то ефектът често е разпиляване на аудиторията.
През близо 20-те години опит в тази сфера, аз съм имал възможността да реализирам огромен брой кампании и да направя или участвам в реализацията на много грешки. Именно тези грешки са ме научили, че макар оптимизацията за Google да е нещо, което някои хора отричат, разчитайки на доказани методи като билбордове, радио реклама или фейсбук реклама, то SEO-то си остава един от задължителните елементи на всяка кампания.
Причината е, че не ние трябва да учим хората как да търсят или да ползват нашите рекламни материали. Ние трябва да се нагодим спрямо техните начини на употреба на интернет, телефоните и рекламните канали, през които ги облъчваме.
Единствено тогава от една инвестирана сума в реклама можем да очакваме някаква реална ефективност.
Ето и няколко принципа, когато правите офлайн кампания, които никога не трябва да пропускате:
- трябва да имате уебсайт (на фирмата, на продукта или на услугата)
- трябва да сте оптимизирани по това, което предлагате като послания (за да може потребителят да намери вас, а не конкуренцията ви)
- трябва да сте сигурни, че за 3-те секунди, през които някой ще задържи поглед върху рекламата ви, ще научи какво реално предлагате, кои сте вие и как да се свърже с вас (уебсайт или ясно послание)
- трябва да имате социални страници/профили, които да посрещнат интереса на потребителите
- трябва да сте се подготвили поне 3 месеца по-рано, като аз лично препоръчвам да е двойно повече за истински ефект.
- трябва да имате ясна и стегнато написана (не в главата) стратегия за комуникация през всички офлайн канали и как те комуникират със задължителните онлайн канали – резултати в Google, Facebook страница, уебсайт.
Независимо дали планирате мащабна кампания или нещо, което просто да подсили вашия бизнес – пишете ми.
От клошар до милионер и грешната представа за успеха
Чували ли сте истории на хора, които ви споделят своята тайна за успеха в няколко стъпки? Те знаят как да успеят и искат и вие да сте успешни като тях – милионери, защото те са тръгнали от нулата, от дъното и за много кратко време, сякаш с магия, са станали свръх богати. Качват снимки със скъпи коли, скъпи жени, скъпи напитки и всичко това позиционирано на екзотични дестинации.
Не е ли романтично?
Да, звучи романтично. И всички ние сме израснали с подобни приказки и истории, в които доброто побеждава злото. Пепеляшка от бедна и мразена става принцеса. Грозното пате се оказва лебед. Това ни кара да се чувстваме добре, защото ни дава вяра, че онеправданите,бедните, грозните, тези, с неравен старт в живота, може да постигнат нещо. При това нещо много повече от другите, получили света си наготово.
Да внимаваме…
Често ползвам израза “да внимаваме”, но се съмнявам, че знаете, че това е цитат от различни тайнства – за брак, кръщение и други молитвени ритуали. Тази фраза привлича вниманието на разсеялите се с други мисли и действия към тайнството и важната информация, която ще сподели църковният служител. Като атеист сериозно съм изследвал тези трикове на църковните служения.
Правя това отклонение, защото ние говорим именно защото трябва да внимаваме особено когато някой иска да ни просветли в това ,,тайнство’’ на бързите пари.
Когато някой ми каже, че е останал на улицата, че едва е свързвал двата края, че е спал в колата си, че е спал на пода в квартирата на приятел или други сърцераздирателни истории, аз чувам друго. Всъщност няколко други неща:
1. Чалдини и концепцията за контраста. За да покажеш колко много си постигнал, първо трябва да покажеш колко зле си бил преди това. Ако човек, който има родители, които му помагат, образование и сигурна работа и стане мултимилионер, като че ли не се цени толкова, отколкото ако същата сума се спечели от човек, който е гладувал няколко седмици. Ако си постигнал успех, то няма нужда да акцентираш на мизерията, в която си бил преди това, защото не тя е ключът към успеха.
2. Ако историята е реална, в което искрено се съмнявам в 99% от случаите, то следва да се запитаме – ще оставим ли човек, който е успял да се докара до просешка тояга да ни учи как да станем богати? Най-добрите съвети в бизнеса, предприемачеството и живота съм получил от хора, постигнали многократно повече от мен в тази сфера. Ако искам да направя добро семейство, слушам и гледам родителите си, които все още са заедно близо половин век. Не чета книгите на развела се жена, търсеща себе си, съсипвайки хиляди връзки, но открила щастието (цитирам конкретна книга, чието заглавие няма да спомена, защото не й вярвам). В бизнеса пък съм следвал идеите и съветите на хора, изкарали милиони със здрав труд и правилна финансова политика. За тях ще ви разкажа след малко. През целия ми път съм срещал хора, които не са изкарали и 5 лева самостоятелно, но често са ми давали идеи как да инвестирам. Те никога не са съвпадали с идеите на милионерите, за които ви споменах.
3. Как всъщност се доказват тези бързо спечелени милиони? Доказват се, чрез множество снимки на скъпи вещи – предмети, които ние, здравомислещите, наричаме ПАСИВИ. Защо пасиви? Защото, когато сте купили скъпа кола, вие вече си загубили поне 30% от похарчената сума. Като добавите и ежемесечните разходи – такси, застраховки (гражданска отговорност, каско), поддръжка и каквото се сетите – след 5 години от похарчени 100 000 лв. в началото, ще сте похарчили поне още 20-30 000, но автомобилът ще е може да се продаде за около 70 000 лв. максимум. Макар че сметките са груби, ще сте на загуба от поне половината от сумата, която сте вкарали в колата. Но кеф цена няма, нали? Всъщност, това е най-тъпата тъпа мисъл, която някой може да изрече някога. И именно затова хората у нас масово са бедни.
Показвайки своето благосъстояние, обучаващите ви в това да бъдете успешни, допускат една основна грешка, а именно – успехът не се мери в пасивите, които ви заобикалят – нито в автомобила, нито в шампанското, нито в момичето/момчето до вас, нито в дестинациите, където са правени снимките. Всички тези разходи показват само едно – на този човек не може да му се има доверие, защото той няма финансова хигиена и ще стигне отново до улицата (или за първи път) много скоро, ако продължава с това темпо.
Знаете ли колко милиона ви трябват, за да живеете живота на хората демонстриращи богатството си? Опитайте да сметнете. Калкулирайки желаните коли, къщи, дрехи, самолети, дестинации, алкохол и всякакви други забавления – ще се изненадате, но дори и да имате 10 милиона лева, може да не ви стигнат за охолния живот от снимките на “богатите”. Още повече ще се изненадате да разберете, че много от този живот е под наем или купен на кредит. Немалко от постигнатото е на бартер или е просто декор.
И за финал – да се калибрираме.
Причината да искаме повече отколкото имаме нужда и да вярваме, че с няколко лесни стъпки може да натрупаме неограничено богатство се крият във филмите, които гледаме, в инстаграм профилите, които следим и в телевизионния екран, който ни бомбардира с нереалност. А реалността е не по-малко прекрасна, но е различна.
Хората мислят, че богатите пият шампанско за хиляди долари всяка вечер, носят скъпи дрехи и бижута, карат спортни коли, вечерят в гурме ресторанти… Това обаче са хората, искащи да са богати, изпълнявайки ирационалната представа за богатство.
Уорън Бъфет е един от най-великите инвеститори на нашето време, човек, притежаващ милиарди. Той закусва за не повече от 3 долара всеки ден. За сравнение, когато бях в Ню Йорк, хората, отиващи на работа на Уолстрийт, закусваха за не по-малко от 15-20 долара. ,,Оракулът от Омаха’’, както често е наричан Бъфет, заради способността си да избира най-добрите акции, живее от години в една и съща, хубава, но непретенциозна къща, която по нищо не показва, че в нея живее един от най-богатите хора на планетата – няма камери, вишки, охранители или спортни коли. Той живее в тази къща от 1958 и не, не си е купил още 100 палата по целия свят. Него често можете да го срещнете в ресторанти като McDonalds, пиейки кока-кола, което не му пречи именно в този момент да преговаря за покупка на дялове от дружества за стотици милиони.
Когато преди години написах книгата , при мен дойде един посетител на панаира на книгата, където аз раздавах автографи на фенове. Той с насмешка ме попита: Каква е тайната? Каква е схемата, с която лъжа хората в моята книга? Останах изненадан, че моят труд и реални истории се приемат като измама. Днес разбирам този човек, защото пазарът ни е залят от измами. Всеки продава тайна за успех, тайна за пари, тайна за добър живот, тайна за щастие, тайна за откриване на тайната.
Аз имам само един съвет – спрете да търсите тайната и започнете да четете правилните книги, правилните автори, правилните уроци за живота. Седнете си на задника и просто учете и работете здраво. Тайната за мен е в това, че всяка добра идея има нужда от не по-малко от 16 часа работа в първите 1-2 години и тогава тя има шанс да не се провали. Ако сте готови на това – имате някаква вероятност за успех, макар и да не е гарантирана. Ако не сте готови да инвестирате толкова време и то без да получите никакво признание, пари и спокойствие, то минете “по бързия начин” като фалирате бързо и скъпо, използвайки нечия друга тайна за бърза печалба.
Как организирах сватбата си за 7 дни?
Чували ли сте, че сватба се организира поне една година? Сигурно познавате и хора, които са го правили. Няма как да е иначе, след като в книжарниците има десетки книги, а онлайн още толкова сайтове, които имат универсален план за вашата сватба, чиито график започва с “12 месеца до сватбата”. Е, аз съм известен с прибързаността, импулсивността и рационалността си. Когато реализирам проекти, имам ясен план, следвам го и успявам. Проект ли? Да, сватбата си е сериозен проект, свързан с различни доставчици на продукти и услуги, логистика и краен срок, който не може да бъде счупен.
Целта не беше нещата да станат точно за седем дни, претупано или прибързано. Просто така се случи. Тъй като супер много се забавлявахме с бързината си, която изненада дори и нас, реших да споделя с вас другия възможен сценарии – организиране на сватба бързо, лесно, без стрес и без глупости. Разбира се, за да се случи всичко това, не бях аз единствената причина. Трябва да отдам дължимото и на жена ми, която, въпреки, че вкарваше непрестанно нови и интересни идеи за организацията, детайлите, украсата и какво ли още не – те не успяха да завземат цялото ни свободно време в продължение на месеци. Дори напротив – често те дори оптимизираха процесите и съкращаваха срока. Интересно, нали?
Ето организацията ден по ден:
Ден 0 – 8 януари
Както знаете, ИТ специалистите броим от нула, но и този ден си го маркирам само за да проследите по-ясно всички събития. На този ден около 20 часа предложих брак на жена ми. След което веднага излязох от вкъщи, защото моят счетоводител искаше спешно да подпиша документи, които трябваше да обработва. Та я оставих сама да помисли или избяга за около 30 минути. Когато се върнах, още си беше вкъщи, което ме успокои. Тази вечер не сме говорили нищо по темата кога, защо, как, дали и колко.
Ден 1 – 9 януари
Прибрахме от работа, без идея да планираме сватба, вечерта към 23 часа случайно стигнахме до тази тема. И двамата бяхме сигурни, че ще е в рамките на тази година, но нямахме претенции за дата. Тъй като знаехме вече, че моите чичо, леля и братовчеди от САЩ планират да идват през юни, стигнахме до извода, че ще е много добре да е през този месец. Знаехме кога идват и си тръгват и имаше само една удобна дата и тя беше 22-ри юни. За добро или лошо – имахме вече дата. А датата означава началото на план, който вече да следваме. Имахме само 5 месеца и няколко дни. И оттук започна навързването на верижните събития и процеси. Защото ако имаш избрана дата, която си определил за своето събитие, трябва да провериш дали за този ден има изобщо свободни ресторанти. Как обаче да провериш ресторантите без да знаеш броя на гостите си, тъй като не всеки ресторант има нужния за теб капацитет? Отворихме един файл и всеки на прима-виста написа всичките си предложения за гости. Разбира се, имахме пропуски, но добавихме около 10% отгоре – за всеки случай. Оказа се, че ни трябва пространство за не по-малко от 100 човека и не повече от 130. Знаехме, че от списъка ни със 130 човека, много няма да могат да дойдат по различни причини, възникнали в рамките на идните 5 месеца.
Имахме дата. Имахме приблизителен брой гости.
Посетихме сайтовете на различни хотели и ресторанти за сватби. Тези с малък капацитет отпаднаха веднага. Разгледахме още същата вечер примерни оферти от почти всички избрани хотели/ресторанти, а те не бяха много. Накрая се спряхме единодушно на 4 оферти. На следващия ден…
Ден 2 – 10 януари
Вторият ден започна с изпращане на 4 имейла до избраните хотели. В тях питахме за избраната от нас дата и за оглед в рамките на съботния ден. Всички те отговориха в рамките на 2 часа. Един от хотелите, който в крайна сметка и избрахме, отговори в рамките на 20 минути с оферта и снимки. Успях да организирам 4 огледа за през 30 минути в рамките на съботния следобед.
Ден 3 – 11 януари
В този ден сякаш нищо не правихме, а само си мислехме дали да не разгледаме и други опции на ресторанти, които бяхме отхвърлили по някаква причина предния ден.
Ден 4 – 12 януари
В съботния ден си поспахме добре, хапнахме и се подготвихме за голямата обиколка, която така строго бях организирал- по 30 минути на ресторант. Започнахме от Цариградско шосе, през района на летище София, после района на Интерпред и накрая – Студентски град. Хотелите имаха своите плюсове и минуси и впечатленията се трупаха, но никой не ни грабна, докато не отидохме в последния – Суит Хотел София. Той не само че не събра никакви минуси, а натрупа допълнителни плюсове заради гледката, отношението и усещането за спокойствие от страна на екипа – нещо, което не усетихме при другите хотели. Не, че сме го търсили, но когато го намериш, знаеш, че ти е липсвало.
Ден 5 – 13 януари
На седмия ден Бог си почина… а ние, имитирайки го, също прекарахме един напълно почивен ден. Почти почивен, защото посетихме едно изложение за сватби (и погребения). То си беше само за сватби, но повечето от агенциите можеха да накарат всяка двойка да предпочете да умре пред това да се ожени с тяхна помощ. И все пак на това изложение ние търсехме нещо конкретно – фотограф. За да сме подготвени, предната вечер отделихме цял час да гледаме снимки на фотографи от сватби. Всеки от тях имаше цени и разни условия. Някои отпадаха, когато видехме работата им, други отпадаха, когато видехме цените им… Имаше и такива, които отпаднаха поради визията си – ако не харесваш някого, не можеш да работиш с него, ако ще и да е много добър професионалист. Трябва химия. И ние открихме нашата фотографка Рая, чиято работа беше точно това, което търсим, освен това ни хареса визуално и по име. Ние вече я бяхме избрали. Искахме да й го кажем лично, но така и не я видяхме този ден на изложението. Потвърдихме на неин колега и с радост си тръгнахме, защото имахме и фотограф за уречената дата.
Ден 6 – 14 януари
Какво е сватба без DJ? Не е като да не съм бил на няколко такива, които се получиха повече от добре, но ние не вярвахме в нашите способности да изберем правилната музика, за да забавляваме гостите си на 100%. От няколко дни бяхме поискали контакта на DJ (Христо Рачев), който беше водил сватбата на бъдещите ни кумове и решихме, че човек, който може да пуска Slayer на сватба е нашият човек. В този ден просто му писахме, за да видим дали е свободен на 22 юни.
Ден 7 – 15 януари
Този ден беше специален, защото беше денят на многото потвърждения. Потвърдихме ресторанта – БАМ. Вече бяхме в играта. Потвърдиха ни, че избраната от нас ритуална зала в уречения час ще е на наше разположение и я запазихме. DJ-ят ни потвърди за датата и си уредихме среща с него. Потвърди ни и известният стенд-ъп комедиант Георги Кючуков, че на драго сърце ще ни ,,венчае’’. Вече имахме дата, ресторант, DJ, фотограф, гражданско, венчаващ и младоженци, ни оставаше само да имаме и кумове. Защото всичко беше уредено и можехме смело да кажем, когато ни попитат – сватбата ще е на 22-ри юни. Вечерта ги запитахме дали искат да ни оженят, им дадохме колкото време им трябва, за да преценят и помислят. Те се оказаха не по-малко сериозни от нас и сутринта, когато се събудихме имахме отговор във Viber, който гласеше “Правим го! :)”
На 19-ти за около час направих сайта svatba.fun (ПРОДАВА СЕ) и започнахме да го разпращаме като покана на нашите приятели и близки. Процесът продължи около седмица, като поканите летяха през месинджър, имейл, вайбър и всякакви други комуникационни канали. Още от първия час започнахме да получаваме потвърждения за присъствие или невъзможност за такова.
За мен това беше организацията на сватбата, а всичко друго бяха дребни детайли. И наистина беше така, защото украсата, тортата, арката, изнесеният ритуал, столовете, панделките, дрехите, избор на меню…
Но нека ви разкажа и за тях. Защото според запознати, те могат да загубят повече време отколкото всичко останало.
Украсата
Не я бяхме мислили, освен офертите, които ресторантите ни бяха дали. Но един ден жена ми се събуди и каза: “Сънувах украсата ни”. Аз първоначално изтръпнах, защото точно си бях помислил, че сме се отървали от стандартните кризи покрай сватбата и ето – влизахме именно в такава…А всичко беше започнало и завършило толкова хубаво само за седем дни…
Тя беше сънувала украса от… близалки. Да, точно така – близалки, цветя от близалки. Потърси дали такова нещо някога е правено и веднага намери десетки идеи. Ето и нашето решение:
Това събуди много нови линии на развитие, защото се оказа, че цветята на една сватба са най-безсмисленото нещо. Украсата по масите след няколко часа се озовава в кофата за смет. Подарените цветя пък се озовават в багажника на някоя кола и част от тях стигат до младоженците малко преди да отидат в кофата. Вижте повече за това в статията ми “Книги вместо цветя”. Така ние направихме сватбата си без нито едно живо цвете. Дори букетът на булката беше от стрък житен клас, по стара българска традиция, с ринг от близалки, конструиран от кумовете ни и нас самите – всъщност най-стресовият момент, защото имахме само един опит, а житото се оказа много своенравно “цвете”.
Но такива цветя от близалки не се продават никъде. Затова се наложи да ги направим сами. За целта поръчахме 10 стиропорени топки, 10 пластмасови вази (за поставка) и 1300 близалки. Последните са специални – те имат приятни светли цветове и хартия, която е различна според различните видове. Всички други опции от родитаната до Турция и обратно бяха кичозни и платмасови, а тези бяха от хартия. Поръчахме американските близалки от Великобритания и след има-няма 2 седмици бяха при нас. Всичко това стана с няколко клика.
Събрахме се с кумовете и в рамките на ден направихме няколко вази с “цветя”. Оказа се, че точно за 25 минути се прави една. До сватбата имахме около 4 месеца и все щяхме да намерим време да ги набодем. Честно казано, правихме го понякога след вечеря ей така, за отмора. Пък и не бяха много – 10 на брой.
Но близалките родиха друга идея – ако цветята ни ще са от близалки , защо тортата ни да не е от тулумби? Речено – сторено. Изпратих един мейл до сладкарница Пчела и ето – имахме уговорката да получим 300 тулумби в уречения ден и час. Да си призная, когато ходих намясто в сладкарницата да предплатя поръчката, всички бяха повече от весели, защото знаеха, че става дума за сватба. Всички, на които казахме, умряха от смях и нямаха търпение да видят що е това торта от тулумби.
Ето я и нея
С близалките и тулумбите, освен че похарчихме близо два пъти по-малко отколкото трябваше за цветя и торта, ние спестихме много време, а и беше много по-весело и нестандартно…
Имаше и един детайл, който решихме толкова бързо, че дори не помня да сме го обсъждали. Подаръците към гостите. Жена ми просто каза: “Искам, да е нещо, което няма да изхвърлят веднага и си мисля за това’’ – и ми показа книжката на Екзюпери ‘’Малкият принц”, но точно определено издание. Взехме решение и на следващия ден вече ги бях поръчал директно от склада на издателството, защото ни трябваха доста бройки.
Явно мотото на сватбата ни беше ,,Запазете детското в себе си”. Това ни даде и друга идея – кутията за събиране на подаръци в пликчета всъщност да е огромна близалка, а бутониерите да са малки хартиени лисички – намигване към лисицата в “Малкият принц”. За последните две нашият кум-инженер отдели доста време, докато започна да прави лисичка в рамките на под 1 минута. Дори и да бяхме останали без бутониери, той можеше да сгъне една от всеки лист, който му се подаде. На ергенското парти се опита да го направи от банкнота, но… е, каквото е станало на ергенското си остава там. Не мога да потвърдя или отрека, че го е направил или не е.
Дегустацията и избора на меню ни отне около 30 минути, като го планирахме така, че да се случи непосредствено две седмици преди сватбата. Цял месец бяхме на разходка в САЩ точно преди сватбата. С екипа от хотела се бяхме видели само 4 пъти – да направим оглед на ресторанта, да платя първа вноска, да дегустираме и да платя окончателно всичко. С тях се чухме и 2-3 пъти по телефона през седмицата непосредствено преди сватбата за някои дребни детайли като – кога да донесат се тулумбите и имат ли хладилници за 6 тави с тулумби. И, разбира се, бяхме си разменили няколко мейла.
С фотографката Рая и нашия DJ също се видяхме след потвърждението по веднъж за около час, за да фиксираме всички детайли…
Табелките с номерата на масите, имената на гостите и таблото с навигация кой гост на коя маса ще седи се направиха 3 дни преди сватбата – дизайнът беше на нашия кум, който ги пусна за печат и нарязване. От нас се искаше да съберем всички имена на дадена маса в плик с номера на масата. Така тези, които щяха да редят масите и табелките, щяха да подредят правилните хора на правилните места. В случая, това бяха нашите родители, които имаха тежката задача да организират всичко в ресторанта, докато ние похапвахме в KFC. Сериозно… булката така огладня, че просто слязохме 8 етажа надолу и както си бяхме облечени за венчавка, хапнахме фаст-фууд точно преди да се качим при гостите си.
Сумарно освен 7-те дни с тежка организация, детайлите, които бяха разпръснати във времето едва ли са ни отнели сумарно повече от 2 седмици.
Защо споделям това с вас?
Не си мисля, че на всеки един човек в глобалната информационна мрежа му пука за моята сватба. Причината да споделя всичко това със света е да се опитам да спестя поне малко нерви на всеки, който е тръгнал по този път. Защото това на пръв поглед положително събитие, често се превръща в корена на всички раздори в една двойка. В нещо, което по-скоро е стресиращо, създаващо конфликти, напрежение, неудовлетвореност, вместо да бъде едно забавно, приятно начинание, което ей така, между другото се случва. Защото в крайна сметка какво е сватбата – едно по-голямо празненство, когато най-близките ви хора ще се почерпят за ваше здраве и ще си прекарат добре. Повярвайте ми – никой не помни дребните детайли, а дори и да ги помни, едва ли си струва да отделите за тях 3 месеца от живота си.
“СТОЙ! Нещо ни спестяваш”, ще ме засече някоя професионална организаторка на сватби от Долни Богров. Какво стана с арката, църквата, гражданското, оркестъра с народни танци, краденето на булката, наем на сватбения автомобил, украсата на автомобилите… Е, просто нямаше такива. “Гражданското” за нас беше просто подпис за под 5 минути само в присъствието на кумовете. Поканихме гостите си точно в 18 часа на терасата на хотела, където нашият приятел Георги Кючуков ни “венча” и час по-късно бяхме етаж по-нагоре в ресторанта. Нямаше нито една от описаните и насаждани като задължителни активности.
И понеже текстът може да предаде само техническите детайли за сватбата, споделям с вас няколко снимки, които да предадат истинската емоция от събитието и организацията.
Ако и вие сте тръгнали по този път, мога да ви посъветвам само едно – опитайте се да се забавлявате. Всичко друго е суета 🙂
Книги вместо цветя – резултат от експеримент от нашата сватба
Освен в училищните дворове на 15-ти септември, само на сватба можете да видите множество хора, обзаведени с китки, букети и саксии… Сватба е все пак и така се прави. Тъй като съм бил гост, а и сред помагачите на немалко сватби, цветята винаги са били един от най-странните елементи. Помня последната сватба, на която ми се наложи да превозя цветята с автомобила си от църквата до ресторанта. Познайте как се събират 50 букета в багажник. Ще ви подскажа – с натискане. Оказва се, че цветята са изключително лесни за компресиране, стига да не искаш да ги изкараш от багажника си в същия вид, в който са били подарени…
Когато дойде време за моята собствена сватба, с бъдещата булка взехме едно много логично решение – нищо на сватбата да не се хвърля. А цветята са хвърляне на на пари от подаряващите и хвърляне на усилия в логистиката на цялата ботаническа градина от ритуална зала, през църква до ресторант. Та ние решихме да спестим това както на нас, така и на нашите гости, и им предложихме да изберат нещо от тяхната лична библиотека и да ни подарят книга.
Резултатът виждате на снимката – 48 книги, които са тематично избрани точно като за нас. И те не само, че няма да бъдат изхвърлени, но ще стоят в библиотеката ни, като спомен от този прекрасен ден, за да ни напомнят за хората, които са били част от него.
Някои от книгите бяха на години повече от мен и булката, но бяха много скъпи на тези, които, подарявайки ги, ни бяха дали много повече от книга. Други бяха намерили книги с автограф от автора. Трети бяха избрали за нас нови книги, които да ни бъдат от от полза в бъдещия семеен живот – за отглеждане на деца, приказки, психология, философия. Немалко книги бяха много добре подбрани според нашите лични интереси. Към всичко това трябва да прибавим и ваучер за книги, който пък ни даде свободата да изберем каквото пожелаем… Това ще добави поне още 3 книги към колекцията, макар че още не сме решили кои да са те. Все пак си имаме 48 заглавия и трябва да изберем още 3, което прави задачата още по-интересна.
Знам, че не сме първите, които правят това, но също така знам, че има много хора, които никога не са и чували за подобна практика, затова исках да споделя идеята и резултата със света.
Ето и няколко причини да го направите:
За да спестите излишни и безсмислени разходи на вашите гости.
Цената на един хубав букет започва от 25 лв. и често стига докъм 50-80 лв. За сватба хората имат навика да купуват още по-скъпи букети, защото… сватба е все пак. Една стойностна книга може да е безплатна, (ако я вземем от библиотеката си), 1-2 лв. (ако я вземем от някой букинист на старо) или 10-35 лв., ако я купим от книжарница. Всеки ще избере сам.
За да спестите излишно време в деня на сватбата на вашите гости.
Книгите, независимо дали ще са нови или стари, могат да се осигурят месеци преди въпросния ден, докато цветята трябва да се купят в самия ден, за да могат да оцелеят… поне до момента на подаряване.
Защото всяко семейство рано или късно се изправя пред различни кризи, проблеми, възпитание на деца и ситуации, които да го подложат на изпитание.
Ние вярваме, че единственият начин да получиш качествена, изчерпателна и разнообразна информация и знания са именно книгите. Независимо дали книгите са психологически, духовни, художествени или детски, всяка от тях книга крие повече мъдрост от всяка статия, която някога сте чели в интернет.
Защото книгите нямат краен срок.
Един ден тези книги могат да са пътеводната светлина и да покажат пътя и на вашите деца. Дори и сега да не четете толкова, колкото би ви се искало, някога ще дойде време за всяка една от тези 48-51 или повече книги.
Защото, подарявайки ви книги, гостите ви подаряват света.
И да, накрая нищо не беше изхвърлено на боклука от подаръците ни, а ние със съпругата ми имаме книги за поне година напред. А бъдещото ни дете също вече има книги с приказки за първите си няколко години.
Това е едно добро начало на семейния живот, не мислите ли?
Да дадем гориво на креативността си
През годините нерядко ми се е случвало хора да ме викат на работни срещи, по кафета или ей така, на раздумка, за да им дам някоя добра идея. Отначало се чудех защо се случва това и директно ги питах, а отговорът им винаги беше един и същ – ами аз нямам идеи, не ми идват, а ти си пълен с идеи винаги… та, ето за това.
Така се раждаха идеи за какви ли не бизнеси, детайли за развитието на процеси, маркетингови кампании, логистични решения, иновативни продукти, разкази и книги. Какво ли не се раждаше по всичките тези безкрайни срещи, на които съм бил.
Но всеки път, когато трябваше да споделям идеите си или да измислям нещо ново, за себе си, се питах – как така им хора, които нямат идеи. И не вярвах, че това е възможно. Има обаче и хора с толкова тъпи идеи, че по-добре да си безидеен отколкото да ти хрумват такива. А аз постоянно срещах такива хора – хора, които не могат да си измислят име на бизнеса си, не могат да измислят какъв бизнес искат да правят, не могат да измислят с какво да са различни, често дори трудно измислят как да обзаведат тоалетната си. Да, има такива…
Как куриерите убиха бизнеса на черния петък и как това е важно за всеки?
Черния петък у нас се разиграва все по-често онлайн. Ако в Америка боят става на входовете на големите търговски центрове, при нас положението е по-различно – падат сайтове, сървърите пушат, магазините са едва-едва достъпни. Някои директно спират и канят клиентите си да пазаруват офлайн, но хората не са глупави – просто избират сайт, който работи.
Тази година само в eMAG потребителите са похарчили 37,2 милиона лева за 265 000 продукта. Тази цифра трябва да бъде мултиплицирана, защото eMAG е само един от електронните магазини, които бяха атакувани от потребителите.
Но този Черен петък би всички рекорди не само по похарчени пари и брой поръчки, но и по закъснение на пратките.
Купувайте, ако имате нужда, не защото е евтино
Около черния петък и Коледните празници всички говорят за намаления, търсят оферти, чакат, смятат и накрая атакуват смело или с доза съмнение, но все пак атакуват… Защото, ако нещо е на сметка, е по-добре да го купиш вместо да не го купуваш, нали?
Как ми хакнаха профила и как вие да се предпазите от това?
Човек и добре да живее, рано или късно го хакват… Това е, защото има какво да хакват, разбира се. Замислили ли сте се колко много профили в колко много сайтове, платформи и приложения имате всъщност?
За да си получите сметката за парно, ток, вода, лизинг, кредит, електронно банкиране, поща, служебна поща, мобилен оператор, социални мрежи, електронни магазини… едва ли има човек, който да има по-малко от 30-50 профила, а истински активните вероятно надвишават няколкостотин.
Как се случиха нещата при мен?
Очаква се, че след като съм написал книга за “Интернет безопасност”, такива неща не би трябвало да ми се случват. И те всъщност не се случват на мен, а на някой окаян уебсайт.., но първо историята.
Периодично влизам в папката СПАМ, в която преглеждам за различни писма от фирми с лош ИТ-съпорт, чиито реални и важни за мен писма попадат там. Искрено съм изненадан, че все още има огромни компании, включително банки и застрахователни фирми, които занемаряват своите сайтове, мейл сървъри, имейл маркетинг платформи и директно губят клиенти.
Докато скролвах апатично, заринал се в писма, които ми предлагат да стана милионер като инвестирам в злато и петрол, фирма прелагаща ми знамена, инфрачервено осветление и хоп… виждам моята парола, изписана като подател.
Странно, мисля си аз, изкуственият интелект така се разви, че паролите ми живеят собствен живот и чак ми пишат… Реших да прочета какво ми пише моята парола.
(още…)