Знаете ли какво е дигитална пропаст? Вероятно не сте се замисляли, че тя е навсякъде около нас. Понякога сме на ръба й, понякога сме на дъното, но често не разбираме къде точно се намираме, защото сме слепи. Но нека ви разкажа за какво става дума с ясни примери.
Можем да пътуваме по целия свят с електронни билети, купуваме електорнни билети дори за метрото, НО… когато управляваме автомобилите си, носим в документите перфориран картон и перфориран стикер, залепен на стъклото. Винетките ни пък са неразделна част от тях – касова бележка и още един стикер. Защо? За да може да ни проверят… аналогово. Не, че няма Гаранционен фонд, който може да удостовери факта, че имаме гражданска отговрност и срока й, а защото ТАКА Е ЗАЛЕГНАЛО В ЗАКОНА. Хоп.. Ние сме в 21-ви век, а долу, в 20-ти, е държавата. А между нас – пропаст…
Потегляме по познат маршрут и редовно псуваме задръстванията по него. Случайно или не, забравяме, че в джобовете си носим навигационно устройство, което може да ни преведе през път с възможно най-малко задръствания. Но НИКОГА не го питаме, когато караме от вкъщи към офиса или обратно, защото… знаем пътя. Но знаем ли най-добрия път или просто ние сме долу в пропастта, а телефонът стои някъде горе и отчаяно ни крещи, че може да ни помогне…
Абонирате се за някаква високотехнологична услуга – мобилен телефон с мобилен интернет, цифрова телевизия и високоскоростен оптичен интернет в офиса… Услуги от зората на 21-ви век и… О, БОЖЕ, ако не искате да получавате фактура, от М-тел ви карат да попълните заявление на хартия и да го изпратите по факс или да го занесете в офис. Разбира се, може и да го сканирате, подписано и подпечатано с МОКЪР ПЕЧАТ и да го изпратите на имейл. Факс! Офис! Имейл с мокър печат! 21-ви век е атакуван грубо под кръста от 20-ти и то с думи, които, докато разбере, вече лежи в ъгъла на тепиха.
Стига ли ви? Не, аз ще продължа, за да съм сигурен, че поне едно от изброените неща ще ви накара да се замислите.
Минавате покрай поща, М-тел, Теленор, Виваком, Топлофикация, Енергото или каквото там си пожелаете и… има опашки. В работно време хората отиват и плащат чинно своите сметки, докато услуги като ePay.bg, EasyPay и всички онези мобилни банкирания, които ни рекламират всяка вечер, също прашасват, а искрено искат да ни спестят време.
Отиваме някъде и човекът, когото търсим, е наоколо, но не се намираме. Брех… започваме да си звъним през 30 секунди, гледаме за ориентири, табели: “Виж сега, тук минава трамвай, ти видя ли го, ааа, значи сме близо, защото го чувам от слушалката ти”, “Не, не е поща, аз съм пред месарския магазин, ако си с лице към пощата, ще ти се падне вляво и 200 метра по диагонал”… Това, че можем да споделим локацията си през Вайбър, Месинджър, Гугъл мапс и още редица приложения и да съберем две точки в пространството, не ни и минава през ума. Защото “Абе няма как да се объркаш – един бял блок, точно на входа на Люлин 1 и оттам ще ми звъннеш да те упътя”. Бам… Нашият век срещу миналия…
Това е навсякъде. В общината, в държавата, в частния сектор, в личните отношения. Ние се къпем в луксозни и безкрайно сложни инструменти, които носим със себе си, но не знаем как да ползваме.
Знаете ли какво показва това? Само едно – живеем в общество, където хората непрекъснато повтарят, че не им стига времето, че имат много ангажименти и задачи, бързат и… при цялото това бързане и ангажираност забравят, че притежават само едно единствено ценно нещо и то се казва ВРЕМЕ. Това, че не можем да го пипнем, не означава, че то не е най-ценният ни и единствен ресурс, защото изчерпи ли се той, нас вече няма да ни има. Тук сме само за няколко десетилетия и когато хабим времето си, правейки нелогични ходове с неясна цел, когато пилеем ценния си ресурс по опашки, когато някой държавен служител ни върне 3 пъти заради мокрия печат или някой служител перфорира картонче, а друг ни го носи, ние пък си плащаме за всичко това, хиляди хора губят своето време, а с него и своя живот, правейки напълно безсмислени действия.
Пиша тази статия отчаян. Защото по-голямата част от живота си съм прекарал експериментирайки всякакви нови услуги, технологии и джаджи. И всеки ден се сблъсквам с некомпетентността и нежеланието на хората да живеят по-добре. Липсата на желание за промяна и страхът от нея всъщност ни поставят в положение да живеем един недотам удобен живот. А той ни чака. Иска ни. Желае да му обърнем внимание тук и сега. Днес, а не след 30 години, когато той ще е минало, а на негово място ще има един още по-удобен, лесен и прекрасен живот, който пак няма да виждаме.
Пиша това с единствения си призив към читателя – ЕКСПЕРИМЕНТИРАЙТЕ. Новите технологии са навсякъде и ИСКАТ да ни улеснят. Да, понякога ще ви отнеме 5 минути да си настроите дадено приложение за електронно банкиране, но след това ще превеждате пари докато пресичате улицата. Понякога непознатото може да стане познато само след минута от ценното време, което вие нямате, защото стоите на някоя опашка…
Как да променим това?
Знам, че сме в България и на никого не му пука за другия и рядко споделяме знанието си. Но ако искате всички да живеем по-добре и да промените живота на другите – споделяйте им това, което знаете. Обучавайте родителите и дори бабите и дядовците си как да ползват новите технологии. Ако попаднете на нова услуга, която може да е полезна – говорете за нея. Популяризирайте я, независимо дали някой ви плаща или не. Защото това е за добро.
И видя Бог че това е добро и каза “Да бъде” :)))))
