Почти всеки човек вече има познати и приятели програмисти. Много от вас сигурно вече са работили с програмисти или ежедневно им се налага да работят с тях. Или по-точно е да кажа – с нас.
Забелязали ли сте, че програмистите в по-голямата част от времето си не програмират? Да? Не съм изненадан.
Голяма част от програмистите гледат клипчета, анимирани гифчера, цици или порно в работно време. Дори са измислили термина “Порно Шуй” по примера на “Фън Шуй” – подредба на работните станции така, че да не се вижда какво има на монитора, ако някой влезе в стаята. Други програмисти пък играят джаги с часове, дори с дни. Трети идват на работа на обяд или пък си дремват активно на работното място. Не бих казал, че е рядкост от средата на работния ден да се стартира запой с бира, ‘’Джак Даниелс’’ или други любими марки комбинирани с енергийни напитки – все действия, които водят до неработене.
Мениджърите се изнервят на това. Според клиентите, програмистите са лентяи. Според колегите непрограмисти, това е най-глезения и безполезен отдел във фирмата, който взима най-висока заплата, но бездейства – пие, мотае се, спи и говори за лайна на масата (Какво?! Ще ми кажете, че вие не сте говорили с програмисти за лайна на обяд? Ако е така, то най-вероятно това не са били истински програмисти.)
Директорите не харесват и дори мразят начина на живот на програмистите, но тактично затварят очи и не вземат мерки.
И точно тук е се крие отговорът на въпроса “Защо програмистите не програмират?”
Ето защо:
Ако един автомонтьор трябва да смени гума, той знае, че трябва да вдигне колата на крик, да свали гумата, да я отлепи от джантата, да залепи нова, да я напомпа и после да сложи гумата, да завие леко гайките, да спусне колата и да затегне. С някои леки разлики в действията, нещата не са различни оттук до Индия и обратно. Но с програмирането не е така. Директорите го осъзнават и това е причината да оставят програмистите ”да правят каквото си искат” – заради резултата.
Когато един програмист мисли върху нов проект, върху комбинация от модули, функционалности и последователност от действия, реално нещата изглеждат доста по-хаотични и разпиляни. Всъщност, докато на вас ви се струва, че програмистът не работи и се мотае, той мисли. Лично аз, преди години, съм изпитвал неприятното чувство да стартирам работа по проект без да съм изчистил някои от детайлите в главата си. Знам, че ако седна да работя просто защото трябва да работя в работно време, ще направя нещо, което може и да работи, но няма да е най-доброто решение. И затова, когато достигна до проблем, който искам да реша, просто спирам да работя и мисля. Докато гледам клипове, играя на джаги или правя нещо друго – мисля. Мисля дори докато си мия зъбите, докато се къпя, докато карам кола, ям или спя (сериозно). И докато една част от съзнанието ми е заета с автоматизирани действия, неизискващи много ресурси, друга част спокойно брутфорсва проблема и предлага решения, които само отхвърля или адаптира, докато в един момент, докато се къпя рано сутрин, идеята вече е готова, избистрена и чиста – като мен самия.
Това се случва с повечето програмисти, които влагат творчество в това, което правят, а не работят на парче нещо, което след година няма да може да работи. Те просто мислят. И ако преди близо 20 години прочетох една книга, в която пишеше, че 60% от процеса на програмиране трябва да премине в неговото планиране, а само 40% в писане на код, сега вече знам, че дори и да не са прочели това правило, повечето програмисти го следват. Не защото са пияници, лентяи и мързеливци, а защото работят върху правилното решение на проблема.
В случай, че планирате работа с програмисти – планирайте необходимото им време за мислене. Можете да получите нещо, което работи и за седмица, но, ако го планирате за месец, ще получите много по-качествен продукт. Защото някой ще има време да мисли по темата. Не мислите ли?