Независимо какви са нашите интереси, професия или образование, всички ние всеки ден се сблъскваме с решаването на различни казуси и взимаме решения – от това, как да възпитаваме децата си, до това, как да управляваме бизнеса си.
Опитът оказва голямо значение в тази посока, но той невинаги е достатъчен и наличен ресурс, особено за по-младите. За разлика от всички животни, ние, хората, имаме уникалната способност да черпим от знанията на другите, трупани с векове. През последните години чувах доста коментари за хора, които са се изучили чрез четене на блогове, статуси във фейсбук, семинари и статии в списания. Истината е, че всички тези канали за информация биха могли да ви помогнат, но не и да ви донесат критичната маса от знания.
Нея бихте могли да натрупате само и единствено чрез книгите или, по-точно, чрез тяхното непрекъснато четене. Не, не става дума само за бизнес книгите или за тези, които са строго специализирани по дадена тема. Става дума за романите, които са навсякъде около нас и са на безкрайно различни теми. Много от хората на 21-ви век, които са се откъснали от книгите, едва ли знаят, че от един научно-фантастичен роман, в който става дума за космически технологии, биха могли да научат как римската империя е водила своите битки, за стройната структура на армията й и за историята на нейните владетели. Тези хора едва ли биха предположили, че в един трилър биха могли да научат историята на една цяла държава, или пък за биографията и емоциите на някой известен художник или композитор. Едва ли биха предположили, че могат да научат за структурата и функциите на човешкия организъм, или пък цялата гръцка, или скандинавска митлогия от просто някакво си фентъзи. Която и книга да вземете, ще получите огромна доза обща култура, която се носи леко и напевно около разказваната история.
Хейт 1: Ще забравим 99%
Знам какво ще кажат противниците на тази теза – че ще забравят 99% от информацията още след затваряне на книгата. Така е и точно за това става дума – критичната маса. Ако прочетете една книга през живота си, наистина би било жалко, че помните само 1% от информацията в нея. Ако, обаче, четенето е част от вашия живот, така както яденето и пускането на глупави статуси във Facebook, то тогава ще притежавате по 1% знание от стотици и дори хиляди книги.
Хейт 2: За какво ми е всичко това?
Противниците на теорията за четенето смятат, че на никой нормален човек не му е нужно да знае нито как са структурирали армията си римляните, нито биографията на Айнщайн, а още по-малко на някой извратен художник, който рисува разтичащи се в пустинята часовници. На пръв поглед наистина тези факти могат да ни послужат, само ако отидем да играем в ‘’Стани богат’’ или в ‘’Минута е много’’. Но, ако се замислите, не е точно така. След като натрупате голямо количество знания, а не просто откъснати фрагменти от привидно ненужна информация, ще разберете, че всичките тези 1% знания, които сте събирали в главата си, са започнали да се размесват, да взаимодействат помежду си, да се комбинират, кристализират и в един момент, достигайки критичната маса, вие ще започнете да изваждате важните изводи за себе си, за живота си, за решенията, които взимате в бизнеса си и дори изобретяването на нови технологии, базирани на информация, достигнала до вас отпреди няколко века или дори хилядолетия.
Хейт 3: Всичко това бихме могли да научим от телевизията, интернет или от конкретна книга, ако ни се наложи?
Това е мит, с който блажено живеят милиони хора по целия свят. Те смятат, че ако конкретна информация им е необходима, могат да попитат google и той ще им даде отговора. Тънкият момент обаче е, че когато ние нямаме необходимата информация и познание в главата си, не знаем какво да питаме, за да можем да получим правилния отговор. Едва ли някой мениджър, управляващ компания за милиони, ще реши да потърси информация за йерархията и управлението на армията на римляните, но ако някога някъде е чел нещо, в случай на нужда, той или ще си спомни прочетеното, или ще го потърси, за да го прочете отново, а с натрупания опит и знание, той лесно може да го интерпетира и внедри в собствената си бизнес структура, като създаде един от най-ясните модели на управление в историята.
Ако у вас все още е останало някакво съмнение за това дали съм прав или не, приемете предизвикателството и започнете още сега – вземете произволна книга около вас и я прочетете от началото до края. След като приключите, повторете процедурата с произволна друга книга и след няколко години повтаряне на процеса, ще се радвам да споделите опита си с мен. Успех и приятно четене!
