Не искаш да си програмист – научи защо!

В последните няколко години сякаш всеки реши да става програмист. В програмирането има много пари, се чуват слухове, програмистите взимат супер добри заплати при това стартово, закуски в офисите, бонуси за идване навреме на работа, а по цял ден можеш да играеш джаги, тенис или просто да гледаш снимки в 9GAG. Всъщност тези неща не са измислица – те са факт от реалността на програмиста в момента в страната ни.

Наскоро се видях с мой приятел, програмист от дълги години. Помня, че първата ми програма беше, когато бях на 13 на чист BASIC, а докато стана на 34 минах през около още други 13 езика за програмиране и да ви кажа честно, май ще мина през още… за кеф. Този мой приятел обаче е много по-опитен и ме води с няколко езика и години опит.

Програмистите са нещастни, ми каза той.

Знаех това много добре от ежедневната ми работа с програмисти в продължение на близо 2 десетилетия. Но защо? Питали ли сте се за причината?

В различни курсове, университети и парауниверситетски институции всеки може да се научи как да програмира. Да науча един език и ще си оправя живота, си мислят хората, и жадно отиват да попиват знания по избран случайно език, защото само за него има безплатен курс в момента.

На тези курсове можете да се научите да използвате конкретния език, но това не ви прави програмист. Това не ви учи на инженерния подход, не ви дава опит, но най-вече не ви дава една проста информация, от която имате нужда – това, че ще бъдете вечно нещастни!

Защо ли? Нека да разгледаме работата на програмиста.

Това е човек, който според клиентите и тези, които му възлагат работа, прави някаква магия. Това е пленително и повдига самочувствието, но само за кратко. Радостта от малките успехи в програмирането бързо се заместват от нещо, което заема 90% от времето на програмиста – да оправя грешки. Свои, чужди, бъдещи… Ние дори се шегуваме, че когато в даден код не избиват грешки, значи има някаква много голяма грешка, която не можем да хванем. Няма перфектен код, което означава, че каквото и да се направи, ще се дебъгва.

Програмистът винаги търси грешката!

Това ми сподели моят приятел и беше нацелил болното място на всеки един разработчик.

Програмистите рядко получават признание за свършената работа и не могат да се насладят на краткия успех, тъй като след всеки успех винаги следват писма, обаждания и таскове с грешки, корекции и логически бъгове. Година след година ежедневието на програмиста се превръща в процес на преследване на грешката. По-младите програмисти са по-дзен и мислят само за бъдещия продукт, но вече с натрупване на опит, освен настоящите грешки, програмистът се фокусира и върху бъдещите и се опитва да ги избегне, с което допълнително усложнява работата си, кода, а това, по закона за програмирането, води до още повече грешки.

Депресия, апатия, незаинтересованост към проектите – това са стандартните състояния, през които минават всички програмисти, още повече когато осъзнаят, че работата им е напълно безсмислена. Такава е по няколко причини: каквото и да програмираме днес, то ще е старо и негодно само след няколко месеца; каквото и да научим днес, то ще е старо след няколко месеца и ще трябва да учим нови и нови неща, за да сме още в играта след година-две; каквото и да правим, ще е трудно да се похвалим с него само след няколко години, освен ако не е оставило отпечатък в историята, а в 99% от случаите проектите не оставят отпечатък. Не всеки може да се похвали, че е работил по Windows или по търсачката на Google. Само след няколко години никой няма да ползва създаденото от програмиста и труда му ще бъде заменен още преди да са изчистени всички грешки по него.

Но освен търсенето на грешката в процеса се намесва и един психологически принцип, който се забелязва още при бебетата и той се дефинира като резултатност. Когато бебето изплаче и някой му обърне внимание, то осъзнава, че неговите действия предизвикват конкретен резултат. Когато някой архитект види своята сграда построена, той вижда резултата от труда си. В големите и скъпо платени корпорации често програмистите се ротират по проектите и всеки от тях е написал някакво малко парче от безкраен код. Все едно да сте сложили плочките в една баня в Бурдж Халифа. Много хора може да ви тупат по рамото за това, но вие знаете, че не сте направили вие Бурдж Халифа, а само сте асистирали при някаква рутинна и скапана дейност, която ще бъде изкъртена само след няколко месеца, а след това ви изпращат на другия обект, където пак правите нещо незначимо..

Много програмисти сменят работата си преди да видят крайния резултат на проект, по който са работили 1-2 години. Други пък се отказват от дадени проекти, защото им писва – демотивират се и търсят приключение в следващ проект.

Често програмистите живеят в постоянни атаки от свои настоящи и бивши клиенти, които сякаш от друг техен живот ги преследват, за да оправят още една дребна грешка. Грешките преследват програмистите често от един работодател в друг. Дори и да са отворили вече бар на плажа, пак ще има около 2-3 годни време на полуразпад на софтуера им, а през това време те ще получават обаждания…

Накратко – ако искате да имате нормален живот, да се чувствате доволни от това, което правите, да виждате крайния резултат от започнатата дейност, да не живеете в преследване на грешки, да не получавате обаждания, защото нещо не е наред и да прекарвате по-голямата част от деня си или в депресия, или във вредната среда на компютърните екрани… изберете си друга професия.

И все пак, ако искате да програмирате нещо за лично развитие, за удоволствие, за себе си… то трябва да призная, че това е едно от най-приятните преживявания, които някой може да си осигури – чувството, че правиш изкуство… нещо, което малцина могат да разберат и което понякога дори няма реален смисъл, но за вас има. Е, в такъв случай продължавайте да натискате и не забравяйте да казвате НЕ на клиентите…