Най-сигурният начин да лишиш хората от свобода, е да им я гарантираш, след което те сами ще се откажат от нея – доброволно. Звучи абсурдно, но примерите вече са налице. В страната, чиято най-известна забележителност е Статуята на свободата, думата “свобода” е въпрос на чест и на патриотизъм, но на практика си остава само една дума.
Там новините се диктуват от лобисти, корпорации, финансови и корпоративни интереси. Там изказването на несъгласие с военната политика на страната те прави терорист. Там, благодарение на “Пейтриът акт”, всеки може да бъде арестуван без повдигнато обвинение и да бъде задържан, докато е необходимо поради съмнения за тероризъм. Там всеки е свободен да прави това, което му се каже да прави. И въпреки това, гражданите на тази несвободна държава смятат, че са свободни, живеейки в неведение какво е свобода, понеже смисълът на думата с годините е подменен. За тях свобода е всеки да е свободен да работи, да плаща осигуровките си, да консумира толкова, колкото може, та дори и повече.
Макар хората вече да не обръщат внимание на историята, трябва да ви напомня, че интернет е мрежа, създадена от военното министерство на САЩ, с цел да свързва военни и научни центрове по времето на студената война. Днес всички се радваме на свободата, която световната мрежа ни предоставя – всеки може да каже, напише и рекламира всичко позволено и непозволено от закона. Няма прегради, няма граници, няма цензура, няма ограничения… дали? Всички ние вярваме в това, но истината е, че интернет не е създаден от военните като краткосрочен проект и след края на студената война, видите ли, те са решили да намерят друго забавление. Проектът “Интернет” всъщност е в самото начало и стартът, който всички ние му дадохме, може да зарадва всеки репресивен апарат. Ние доброволно предоставяме своите лични данни, биографии, интереси, желания, убеждения, мнения и всичко друго, което можете да се сетите. Макар това споделяне да се извършва в сайтове, които са частна собственост, все по-ясни са сигналите, че тези сайтове си партнират с различни правителства и предоставят достъп до тях по един или друг начин.
Но все пак, интернет ни дава свобода да създадем своя трибуна и да напишем и кажем каквото си искаме и то да бъде чуто и видяно от милиони… Да, така е! Процесът по отнемане на свободата няма да стане с физическото налагане на цензура и репресии, напротив. Не очаквайте някой да спре сайта ви или да ви цензурира статията, която пишете. Истината, която вие се опитвате да изложите и крещите в мрежата, просто ще бъде удавена в море от безмислици.
И макар да знам, че четенето на книги вече е отживелица, ще цитирам един паралел който прави критикът Нийл Постман, между Оруел и Хъксли. Пък вие сами преценете
доколко свободата, която смятате, че имате в момента, е пълноценна.
“За да загуби човечеството своята свобода, познание и история, не му трябва никакъв Голям брат – хората накрая ще обикнат своя диктатор и ще започнат да обожествяват технологиите, които потискат способността им да мислят. Оруел се страхува от онези, които забраняват книги. Хъксли се страхува, че няма да има нужда да се забраняват книги, защото вече никой няма да ги чете. Оруел се страхува, че истината ще бъде скривана от нас. Хъксли се страхува, че истината ще бъде удавена сред море от безсмислици.”