Свободен пазар е ключов израз, който все по-често се среща в различни медии, блогове, статуси и коментари. “Либертарианството е идеология на свободата. Свобода в пълния смисъл на тази дума – право и възможност на всеки човек да разполага със своя живот и собственост, без насилствената намеса на външни лица, били те частни престъпници или държавни чиновници. Разбира се, свобода, при условие че не нарушава свободата на другите хора.” споделя Божидар Маринов от Българско общество за индивидуална свобода.
По своето естество свободният пазар не се различава като модел от естествения отбор описан от Чарлз Дарвин в “Произход на видовете”.
Накратко, Дарвин е констатирал, че в природата властва закона за естествения отбор. При него по-силните, по-здравите, по-приспособимите видове или индивиди от дадена популация, са тези,
които ще оцелеят, ще дадат поколение, ще завземат по-големи ареали. И обратното – по-слабите, болните и неприспособимите са изправени пред риска да бъдат изядени, изтласкани от своя ареал, да не дадат качествено или никакво поколение. Това не е просто идея на Дарвин – това е природен закон, който властва на земята, ако не откакто свят светува, то поне откакто има живот, бил той и с размерите на амеба.
В свободния пазар положението е идентично – големите фирми са здрави поради факта, че разполагат с по-добри експерти, по-голям капитал, по-голям опит, стратегия, структура и т.н. Те имат по-добро бъдеще и много по-лесно завземат по-голям пазарен дял, създават дъщерни фирми, които също са толкова здрави и силни, колкото и “родителите си”. Поради наличието на финансов ресурс, по-лесно се адаптират към средата, макар понякога историята да ни припомня някои изключения.
От друга страна малките фирми без капитал, без опит, без унаследени добри практики от компания майка, са по-застрашени от изчезване, трудно пробиват на пазара и трудно достигат момента да дадат поколение под формата на дъщерни фирми. Една дребна промяна в условията на средата може да ги постави в условия, в които те просто вече не съществуват.
Да вземем, например, Google. Много хора си мислят, че това е компания от двама приятели-студенти, които са направили нещо гениално. Това твърдение е истина, но нека не пропускаме капитала, който големи инвеститори са вложили в тях в рамките на първите им години на прохождане. Те са получили ‘финансово здраве’ за години напред, а в момента, в който е установено, че не се справят достатъчно добре, са получили и опит, и мениджмънт, в лицето на наложения им изпълнителен директор. Така компанията, освен добрите идеи, е имала всички други предпоставки да завземат световния пазар и тя го направи.
Около Google се нароиха множество (буквално хиляди) системи, които на база на данните, черпени от търсачката, създаваха безкрайно много и разновидни SEM системи, които да анализират ключови думи и фрази и какво ли още не, свързани със съдържанието на сайтовете.
Един хубав ден, обаче, Google обяви, че няма да представя данни за ключовите думи при определени условия. Без да навлизам в подробности за механизмите, се случи така, че немалка част от тези фирми по целия свят са изправени пред два изхода – или ще трябва бързо да реорганизират бизнеса си спрямо наложените нови правила от свободния пазар, на който играе хищник като Google, или ще трябва просто да излязат от този пазар.
Това се случва навсякъде по света, във всеки един бранш, във всяка една бизнес ниша, във всяка една дейност. Или си голям и играеш на едро, при което много малки около теб или живеят в симбиоза с теб, или биват изядени, или си малък и живееш в симбиоза с някой голям, ако не искаш да бъдеш изяден. В много редки случаи, някой малък се оказва достатъчно знаещ, можещ и мотивиран, преодолява тези неписани правила и става голям без чужда помощ. Но това са единици гении, а тях никой не може да ги спре, ако ще да се занимават с музика, медицина, икономика или археология.
Причината да обърна такова внимание на Дарвин и свободния пазар е, че все по-често се среща пропагандиране към свободата на пазара, след което се критикува и протестира срещу ефекта от тази свобода. Всъщност, всички регулации на пазара са с цел предпазване на микро, малкия и средния бизнес от големите риби. Тези регулации са само и единствено с цел да се постигне някакво равенство и братство.
В тази връзка в добре, след като пропагандираме свободния пазар, да сме готови да приемем всички последствия, които това ще ни донесе. Ако пък искаме държавен контрол над пазара – нека се подготвим да приемем последствията и от това си решение. Но каквото и решение да вземете вие, или държавата, или ЕС, или някой друг по-висш орган – природата е казала тежката си дума и колкото и да се борим с нея, нейните закони ще управляват бизнеса ни до момента, в който не изградим Утопията на Томас Мор. А може би неслучайно Утопия е дума станал синоним на нещо невъзможно…
