Синдромите обикновено са нещо, с което асоциираме психично или физиологично заболяване. За нас те са нещо неприятно, лошо, дори страшно. Синдромите, обаче, невинаги означават заболяване. Такъв е случаят и с открития и изучаван години наред от мен „Синдром на десерта“.
Синдромът на десерта представлява емоционално състояние, при което човек рязко губи интерес към основното ястие, което доставя хранителните вещества за организма му и директно преминава към десерта, който е по-малък по размер, с по-ниска хранителна стойност, но предизвиква по-интензивни вкусови емоции. Приложен към бизнеса, синдромът би изглеждал така – човек губи интерес и емоционална обвързаност към ежедневната си работа, била тя високоплатена и гарантираща висок жизнен стандарт.
Човек се насочва към непозната за него сфера на дейност, в която той да стартира собствен бизнес, където рискът е голям, печалбите ще са неизвестни, но емоциите, чувството за пълноценност и удовлетвореност ще са налице.
Податливи ли сме на Синдрома на десерта?
– Изпитвате нежелание да посещавате работното си място. Всяка сутрин ставате в отброявате дните до уикенда или деня, в който ще правите това, което искате (почивка, хоби и т.н.).
– Нямате желание да си търсите нова работа, защото макар и при по-добрите условия на труд на новото работно място, ще вършите същите неща, които не ви доставят удоволствие.
– Понякога чувствате вина и отчаяние, че винаги сте мечтали да се занимавате с конкретно нещо, а се очертава цял живот да работите в абсолютно различна сфера.
– Често ви хрумват различни идеи от всякакво естество.
– Ваши познати и приятели смятат, че вашите идеи са прекалено мащабни и ви съветват да работите по специалността си и да не се занимавате с неща, които не разбирате.
– Напускате сигурната си работа и се залавяте със собствен бизнес, най-често в непозната за вас ниша.
Звучи ли ви познато? Ако на повечето от тези твърдения отговаряте положително, то има голяма вероятност вие да страдате от „Синдрома на десерта“.
Защо се случва всичко това?
Технологиите направиха неща, за които нашите родители никога не биха могли и да си помислят, че ще бъдат възможни. Много от родителите през годините са карали децата си да учат конкретни специалности, защото могат да ги уредят на добра позиция в определени фирми. Други пък, още в училищна възраст, насочват децата си да изберат най-скъпоплатените специалности, за да изкарват много пари. Такива специалности често са право, стоматология, фармация, икономика. Малцина са хората, които отиват да учат висше образование и у нас, и по света, водени не от натиск на родителите, не от натиск на средата, в която живеят, не от финансово-икономически натиск, а под натиска на собствените си емоции и желания. Интернет неусетно се намеси в тази област и промени начина на мислене на милиони хора по света. Студентите виждат примери като Бил Гейтс, Стийв Джобс, Марк Зукърбърг и Декстър Холанд. Те са хора, които са зарязали образованието си и бъдещата си корпоративна кариера, за да се отдадат на своите мечти. И макар да ги познаваме чак след като са станали милионери, всички те са минали през изключително тежки времена, които можеха да си спестят работейки за някой корпоративен гигант от тяхното време.
Предполагам се чудите кой е последният – Декстър Холанд? Декстър е вокалист и китарист на известната пънк-рок група The Offspring. Макар и да не е всеизвестен факт, известният пънкар е бакалавър по Биология и магистър по Молекулярна биология. Започва да прави своята докторантура по Мулекулярна биология в Университета Саутърн,Kалифорния, но по средата се отказва и се посвещава на музиката и своята група.
Преди 9 години моята съпруга работеше в Софийски градски съд като едновременно с това учеше право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За всеки студент по право, да имаш пряк достъп до съдебни заседания, съдии и прокурори и да имаш възможността да работиш с тях, е шанс, който рядко се случва и никой не би пропуснал. Социалните придобивки, трудовото възнаграждение и възможностите за плаващо работно време, с големи летни отпуски, е мечта на всеки един служител. Години наред тя работеше в СГС и бе доволна от късмета си и възможностите. Но дали бе щастлива от това, което прави?
Отговорът на въпроса дойде една лятна нощ, на поредната екскурзия, която бяхме предприели. Уж на шега, докато вечеряхме, тя ми представи идея за туристически сайт, който да обединява всичките туристически оферти на пазара, който, обаче, да е далеч по-добър от конкуренцията и като услуги, и като технологии. Говори с плам повече от 2 часа, като измисляше нови и нови неща на момента, чертаеше по салфетки, оборваше част от идеите си като нереализуеми и започваше да ги обмисля по нов начин. Това бе нещото, с което тя искаше да се занимава – напусна СГС, създаде сайта и в момента той е най-посещаваният туристически сайт в родния интернет по данни на независимите метрики. Докато го постигне, обаче, мина през много тежки периоди, в които неведнъж се питаше дали е направила правилния избор.
Същото се случи и с мен преди време – напуснах компанията Инвестор БГ АД, за която всеки в интернет бранша би дал мило и драго да работи по онова време, най-малкото за да го пише в биографията му. Нямах нов бизнес, нямах алтернативно решение, но знаех, че като служител пилея силите и уменията си. Започнах да правя две неща, които винаги съм искал да върша, без да знам дали ще има успех – стартирах проект SAAS бизне, в който да предложим на бизнеса различни иновации, които предлагаме за първи път в световен мащаб. Събрах екип от ентусиасти, които много време работиха без пари. В момента проектът вече има инвеститор и десетки клиенти са го закупили, още преди да е завършен. Може да се каже, че създадохме бизнес по модела на Google, но на родна земя.
Другото начинание, с което се заех, бе да пиша. Винаги съм го искал, но никога не съм вярвал, че ще мога или пък, че ще имам време за това. В момента е факт моята първа книга, чиито първи тираж се изчерпи с небивала скорост и ежедневно получавам писма от хора, на които четивото им е харесало.
Този синдром може да се проследи много назад в историята, тъй като има немалко известни и не дотам известни личности, които са практикували преминаването към десерта години преди нас. Високите технологии, обаче, ускориха процеса, дадоха тласък и възможности този процес да се сучи повсеместно и с невиждана до този момент сила. Причината е, че ако едно време нов бизнес е означавало офис, работно място, складове, най-важното – качествен екип и какво ли още не, то сега тези неща могат да бъдат преосмислени посредством технологиите. Дали ви трябва офис, дали не може офисът да е навсякъде, където се намирате вие и вашият лаптоп, таблет или телефон? Липсата на качествен персонал, ентусиазирани хора с идеи и енергия… трябва ли ви фирма за човешки ресурси или консултант, който да ви съветва срещу безбожни суми? Не е ли възможно днес да научите почти всичко по дадена тема в интенрет, да се свържете с хора от цял свят, които вече са правили това, което вие искате, или които, също като вас, искат да стартират от нула и биха могли да са вашите съдружници, служители или съветници? Всичко вече е различно – ако преди 10 години, за да се консултирам с Дерек Сайвърс (Derek Sivers) е било нужно да взема виза за САЩ и да посетя негов семинар, то в момента мога да му пиша email, на който той ще отговори до няколко часа и това е един от най-търсените бизнес консултанти в света. Бих могъл да следя всичките му нови статии, публикации и лекции минути след публикуването им в мрежата. Бих могъл да участвам във уебинари по цял свят на всякакви теми, които ме вълнуват, а не да разчитам, че някой ще се сети да покани и у нас известен бизнес автор.
Важно е да отбележим, че „Синдромът на десерта“ не означава задължително стартиране на онлайн бизнес. Интернет, обаче, е средството да почерпим идеи, знания и смелост от хората по цял свят, които правят същото като нас, а скромната инвестиция за интернет представяне на новия бизнес, независимо какъв е той, може да го развие по-бързо
отколкото сте предполагали.
Наистина ли е толкова масово?
Синдромът, който описах е изключително често срещано явление. За да не бъда голословен, ви предлагам да си направите следния експеримент – запитайте ваши познати и приятели имат ли идея за собствен бизнес и с какво най-много им се занимава. Ще бъдете изненадани да чуете как интернет предприемачи имат желание да правят ресторант за супи, биолози да строят електроцентрали, адвокати да правят дрехи за домашни любимци, счетоводители да правят мини фабрики за бонбони, биотехнолози да се занимават с архитектура, ИТ мениджъри да искат собствен автосервиз, лингвисти да искат да продават обувки и детски дрешки. Не, това не са измислени случайно от мен специалности и примерни дейности – това са желанията на мои приятели, познати и колеги.
Синдромът на десерта е движещата прогреса сила в началото на 21-ви век. Това е нещо, което тепърва предстои да бъде изследвано като фактор, който все по-често ще оказва влияние върху развитието на корпорациите, световните финансови пазари и икономическия ръст на всяка една държава.
А вие, с какво бихте искали да се занимавате? Ако намерите отговор на този въпрос, тази книга ще ви отговори на всички останали въпроси, как това, което сте замислили, може да се случи онлайн.