Айранът – средство за контрол

Айранът е просто питие, което се среща сред балканските държави. Освен, че се ползва за разхлаждане, често пъти той се ползва и за повишаване на кръвното предписван от кардиолози. Айранът, обаче, вече се използва като средство за контрол над глупавите хора. Той е инструмент за поамериканчваното на нацията ни или по-скоро – затъпяването й.

За да разберете какво става, първо, нека изясним какво е айран – кисело мляко с вода. Нищо повече. По желание, може да добавите и сол. Преди дни, обаче, обърнах внимание какво се продава в един известен български супермаркет. Има цял щанд с Айран. На различни марки и в различни разфасовки. И хората го купуват като топъл хляб. Отиват в магазина, взимат бутилка айран, прибират се в къщи и пият задружно – цялото семейство.

Въпроса, който ме зашлеви веднага, е колко ли трябва да си тъп да купиш въпросната напитка и да платиш значително повече пари, за да получиш кисело мляко с вода? Не можеш ли просто да си го направиш, че трябва да спестиш тази 1 минута време за приготвяне на “безценната напитка”?

Ще си кажете, че се вманиачавам. А дали е така? Замислете се – в супермаркета продават готови кебапчета, кюфтета, нарязани картофи, полуготови зеленчуци, редица полуфабрикати и накрая дори айран, за да ни спестят безценното време и, за да ни улеснят, ако вече сме забравили как се прави айран. Истината е, че наистина хората започват да забравят как се правят някои неща.

Рецептите се превърнаха в малки тайни – вече всеки готви като идиот. Взима пакет с прах – оцветители, ароматизатори, овкусители – смесва ги с вода, мляко или кайма – и хоп – имаме ядене с 4 вида сирена или друго там, което пише на опаковката. Имаме прахче за всяко ядене, супата се продава на малки блокчета, кафето и какаото ни е смесено с мляко и захар, защото нашите мозъци вече за толкова закърнели, че дори не знаем как да си направим кафе или мляко с какао.

Наистина, дотам ли сме стигнали? Наистина ли тези малки нещица, които ни улесняваха живота, се превърнаха в оръжие срещу нашите мозъци и интелект? Наистина ли вече не можем да приготвим ядене без някоя глупава малка тайна? Наистина ли времето до такава степен не ни достига, че разчитаме да спестим време от супа в чаша с вкус на лайно, ястие което се приготвя от едно прахче и винаги има вкус на натриев глутамат сипан щедро от производителя, или пък, от една традиционна българска напитка, която някой смесва вместо нас.

Но това, което най-много ме притеснява – наистина ли тези компании ни мислят за толкова тъпи, че ни пробутват боклуците си? А може би сме толкова тъпи и тези боклуци наистина са ни нужни…