Наскоро мой приятел ми обърна внимание, че, за разлика от него, аз прекалено често се хвърлям да помагам на разни закъсали по улиците хора. Той ми обясни, че не го правел, защото предполагал, че ще бъде измамен по някоя от многото измамни схеми, за които ежедневно се пише оф- и онлайн.
Тъй като смятах поведението си напълно нормално, не бях забелязал, че всъщност то не е точно такова. Например, виждам закъсала кола насред кръстовище – всички надуват клаксоните и едвам я заобикалят, а аз отивам да предложа на водача да го добутам до по-удобно място или, ако съм с кола, да го изтегля. В подобна ситуация съм изпадал поне 20 пъти, като само веднъж отказаха помощта ми, заради темата на тази статия – доверието. Просто познах по изражението на жената, че предпочита да стои аварирала насред булеварда, вместо да приеме предложената безплатна помощ.
Въпросът, обаче, не е в това кой какво е правил, а в доверието. Замислете се – човек спира друг човек на улицата и го моли за помощ. Обичайните реакции са няколко:
– подминаваме, без дори да погледнем или чуем за какво ни молят,
– спираме от учтивост или по принуда с идеята да откажем каквото и да ни кажат,
– дори и да спрем да изслушаме, си повтаряме, че срещу нас е изпечен измамник, наркоман или друг криминален субект, тоест, не трябва да вярваме на нищо, което ни е казал.
Разбира се, има и малък процент хора, които се спират, изслушват и помагат, ако това наистина не е измама, каквито, със съжаление трябва да призная, че има доста.
Ще ви дам един пример – моя приятелка я спира пенсионер с патерици в центъра на София. Първата й реакция е “Оф, поредният просещ пенсионер”, но още преди да е казала “Не”, което по нейните думи вече е било на езика й, възрастният човек я моли да му оправи яката на шлифера, понеже с патериците не може да се справи с това движение.
Един един друг пример. Възрастна двойка, около 70-те години, си купува малка печка в Техномаркет. Оказва се прекалено обемна с кашоните и неудобна за носене, а те нямат нито кола, нито излишни пари за такси. Започват да умуват и в продължение на доста време, докато аз пазарувам, стоят и се борят като прасе с тиква около новата си евтина придобивка, умувайки как по-точно да успеят да я занесат до трамвая. Решението ми беше толкова инстинктивно, че чак успях да се изненадам заедно с двойката – просто им предложих да я натоварят в колата ми и да ги закарам. Това ми отне около 15 мин. от времето – не повече!
Всеки ден хиляди хора се нуждаят от помощ и други хиляди хора им я отказват или ги игнорират. Те не са наркомани, не са крадци, убийци, измамници или просяци. Те са обикновени хора, като вас и като мен. Хора, които са попаднали в непредвидена ситуация. Повярвайте ми – няма да изгубите повече от няколко минути от ‘безценното’ си време, което така успешно губите с безкрайно много безсмислени дейности като фейсбук, например.
Какво стана с доверието ли? Ами нали точно за това ви разказвах…